Един материал на Kilikat специално за блога:


Романът “Война и мир” се римува успешно с огромен менхир. Само първият том на джобното издание (около 1000 страници) може да послужи за подпирането на огромна блиндирана врата или пък за отопление през цялата дълга сибирийска зима. Всъщност сюжетът на романа е повече от интересен, ако сме съумяли да навлезем някакси в него и ако сме съумяли да си вземем една или две години отпуска.
На кратко, както се споменава и в заглавието, става въпрос за война и мир (а стига бе !). Всъщност, става въпрос най-вече за война, понеже по време на мир, няма чак толкова за какво да се пише, нито пък има герои, носещи славата на родината, с разпилени от вятъра коси по бреговете на Дунава. Няма и невероятни битки, описани и в най-подробните им детайли – до последното стръкче, потъпкана трева Няма и разпокъсани от тъга и траур семейства... С две думи, когато мирът царува, всичко става весело както при погребението на столетник.
Толстой би могъл да си кръсти творбата “Не забравяй да купиш хляб”, или пък “Тайните на мухлясалото сирене”, но понеже го е давал чешит, е решил да му тури заглавието “Война и мир”.
Предлагам резюмето на Уди Алън за тези, които искат да спестят ценно време и да се направят на Ентелигентни : “Записах се в ателие по четене. Един час четохме “Война и мир”. Действието се развива в Русия.”


/следва продължение/